Месото на бутът по “Еленски” има уникален и специфичен вкус. Приготвя се в условията на специфичните климатични особености на Еленския балкан. След като се заколи прасето, то се опърля и изстъргва, докато се премахне всичката четина. Отделят се бутовете и плешките от животното (предните и задните крака). След това двата бута и двете плешки се осоляват много добре и се постават на дъното на “постав” – специална бъчва за съхранението им. В солта те престояват около 40-45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне. Технологиите на съхранение са различни. В миналото бутовете са поставяни в добре претъпкано царевично брашно или покривани с филм от варно мляко. Използват се и специално ушити за целта торби от тензух или поставяне в дървени контейнери с гъсти мрежи вместо стени “мухарници”, като правило поставени на проветриво място, където чистият планински въздух да довърши работата по изсушаването и консервирането. В много от махалите около Елена, в по-стари времена, бутовете са оставяни на съхранение в стаите (собите), в които се е палел ежедневният домакински огън и по такъв начин се е постигало и известно опушване, придаващо на месото още по-пикантен вкус. Традициите в приготвянето и съхранението на еленския бут са предимно семейни, а не регионални, и дори в няколко съседни къщи от една улица могат да се срещнат сериозни “технологични” разлики.