Град Eлена е разположен във високите части на Предбалкана, само на 40 км от Велико Търново и 260 км от София.

Според историческите свидетелства Еленската котловина е била обитавана още през късния неолит (IV хил. пр. Хр). Живот тук е имало през тракийско, римско и ранновизантийско време. Основаването на Елена като селище е свързано с края на Втората българска държава (края на XIV в.). След като столицата Търново е покорена от османците през 1393 г., търновските боляри и първенци се заселват трайно в района, защото тук се намирали феодалните им владения.

В годините на османското владичество (1393 – 1878 г.) Елена постепенно се изгражда като административен, занаятчийски, търговски и културно-просветен център. Основен поминък на местното население били земеделието, скотовъдството и занаятите. Т.нар. „златно време” на Елена е през ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато в града и района процъфтявали занаятите – тъкането на губери (дебело вълнено покривало с дълги влакна), бояджийство, мутафчийство (изработка на изделия от козината на домашни животни) и др. Икономическият просперитет на града в началото на ХІХ век е основа и за развитие на културните и просветни процеси. Днес в град Елена са запазени голям брой къщи и обществени постройки от различни архитектурни периоди. Близо 200 са паметниците на културата, а седем от тях са с национално значение. Сред емблематичните за града сгради е къщата музей „Иларион Макариополски”. Тя е една от най-старите запазени къщи. Строена е около 1710-1715 г. и се намира в центъра на града. Къщата е двуетажна, с големи стрехи и чардаци. В нея е роден един от водачите на борбите за независима българска църква Иларион Макариополски (1812 г. – 1875 г.), както и поетът Стоян Михайловски (1856 г. – 1927 г.). Сградата днес е част от Музея на Възраждането и националноосвободителните борби. В нея са разположени две музейни експозиции – „Еленски бит и култура през Възраждането” и „Християнско изкуство”.

Сред най-интересните забележителности на Елена е и уникалният архитектурен ансамбъл на „Петте Разсуканови къщи” – пет къщи, построени от заможния хаджи Димитър Разсуканов в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Всяка от къщите има собствена архитектура, с която се отличава от другите, но фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните къщи. Символът на град Елена е Часовниковата кула, която се намира на най-високото място в центъра на града. Тя е построена през 1812 г. и е една от първите в страната. Друга интересна забележителност на град Елена е сградата на Даскалоливницата – първото класно училище в България. То е построено през 1844 г. В неговия двор се намира и християнският храм „Свети Никола” – най-старият храм в Елена и региона. Първият писмен документ за съществуването на църквата датира от 1518 г. Вътрешността й впечатлява с красив иконостас и стенописи. До храм „Свети Никола” през 1837 г. е построен храмът “Успение на Пресвета Богородица”, който до Освобождението през 1878 г. е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина.

Още една забележителност в града е Попниколовата къща, която също е паметник на културата с национално значение. В нея се помещава Музеят по палеонтология, чиято колекция включва фосили и минерали, открити в района на града.

Красивата природа около Елена е предпоставка за многобройни възможности за екотуризъм. От Елена и съседното село Мийковци започват 5 маркирани екопътеки, които позволяват на туристите да се насладят на прекрасния Еленски Балкан. Екопътеките минават през вековни гори и водят до природни забележителности и исторически местности.

Язовир „Йовковци”, който е на 3 км от Елена, както и осемте микроязовира на територията на общината, предоставят отлични възможности за риболов и почивка. (Източник: http://bulgariatravel.org/)

Общинският туристически информационен център може да предостави повече информация за маршрутите и забележителностите в града и региона.