Велико Търново е един от най-старите градове в страната, като историята му датира отпреди повече от пет хилядолетия, за което свидетелстват археологическите разкопки. Местоположението на града като кръстопът и пресечна точка на много пътни и търговски връзки и маршрути е давало тласък на неговото икономическо и културно развитие от древността до наши дни. Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години. След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII – XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България. Най-значимият паметник на културата във Велико Търново е средновековната крепост Царевец, разположена на едноименния връх, заобиколен от три страни от р. Янтра. Разкопките показват, че Царевец, макар и опасан от крепостна стена, не е бил затворена крепост, а истински средновековен град, в центъра на който се е издигал дворецът, църквата „Св. Петка”, множество жилищни и стопански сгради, водохранилища и бойни кули. На най-високата част на Царевец била резиденцията на патриарха, а в непосредствена близост и патриаршеската църква „Възнесение Христово”. До Царевец се намира друг исторически хълм – Трапезица. Историческото му богатство е голямо и все още не напълно разкрито. Археологическите разкопки на хълма продължават и наяве излизат нови интересни открития. Освен с историческите си хълмове, Велико Търново е известен и с множество православни храмове. Една от най-емблематичните средновековни църкви е храм „Св. Четиридесет мъченици”, построен в чест на победата на цар Иван Асен II (1218 г. – 1241 г.) над епирския деспот Теодор Комнин (1180 – 1273 г.). В църквата са погребани българските царе Калоян (1168 г. – 1207 г.), Иван Асен II, както и много други членове на царските семейства и българската аристокрация. В православния храм се съхраняват и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (755 г. – 814 г.).

Само на 6 км от Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси. Старинното село е запазило великолепни архитектурни паметници от епохата на Българското възраждане, стари църкви и китни дворове, потънали в цветя и зеленина.

На 20 км от Велико Търново се намира и археологическият резерват Никополис ад Иструм – римски и ранновизантийски град, основан от император Траян (98 г. – 117 г.) през 106 г.н.е.

Велико Търново е обявен за балканска столица на културния туризъм и няколко пъти е носител на приза „Най-красив град” на България в резултат от ежегодно проучване, провеждано от медиите. Градът е наистина великолепен с красивите си къщи, накацали амфитеатрално по бреговете на реката, богат на история и забележителности и привлекателен за гостите.